Формален повод за провеждането на протеста беше убийството на студента Стоян Балтов, но истинската причина, която ни накара да излезем на улицата, беше събраното през годините недоволство срещу престъпното и продажно управление на властимащите.  Да, протестът беше политически, защото за всички проблеми в България са виновни политиците и е време ние  да им потърсим отговорност. Но той беше и надпартиен, защото е насочен срещу цялата политическа система, а не само срещу отделни политици и партии. Ние излязохме на улицата, защото не можем повече да търпим да ни управляват престъпници и предатели, които не се интересуват от проблемите на хората.

Какво се случи на протеста?

На 14-и януари 2009-та година се състоя дългоочаквания и широко коментиран Национален протест пред Народното събрание в София. В началото събралите се около 5000 души пееха химна и скандираха „Боклуци, вървете си”, „Турци сте”, както и „Оставка” към политиците, които гледаха през прозорчетата на Парламента. Малко след началото, мирният протест прерастна в масови безредици и кръвопролития между протестиращи и полицаи. Младежи хвърляха снежни топки, буци лед и няколко бомбички, а жандармерията отвърна с масов бой, след който на жълтите павета пред Народното събрание лежаха десетки, които бяха брутално пребити. В създалото се меле униформите биеха наред без да подбират журналисти, пенсионери, студенти или деца. Постепенно протестиращите отстъпиха в различни посоки, като по-голямата част се насочи към кръстовището на Софийски университет, което беше блокирано. Онези, които направиха грешката да побегнат по улица „Шишман” бяха застигнати от жандармерията и бити. Не след дълго на кръстовището пред университета пристигнаха нови подкрепления от полиция и жандармерия, които подгониха протестиращите към Орлов мост.  Движението там беше блокирано. През цялото това време, както и по-късно, по булевард  „Цариградско шосе” чак до БТА избухваха непрестанни сблъсъци. Протестиращите, предимно млади хора, но не само такива, скандираха „Единство” и „Защо биете децата си”, което обаче не направи никакво впечатление на униформените, които удряха с палките си щитовете и настъпваха в боен ред. Около 17 часа, с изключение на малка групичка от студенти до Народното събрание, всичко беше приключило. Равносметката: над 150 арестувани, десетки пребити и според информация на МВР 30 ранени полицаи.

Кой е виновен?

Още преди края на протеста услужливи медии започнаха да внушават, че сред протестиращите имало провокатори, наркомани и криминално проявени. Основната вина за размириците, както се опасявахме, беше стоварена върху футболните фенове от различни агитки. Но кой всъщност беше виновен – протестиращите или полицаите? Нашето мнение е, че нито едните , нито другите са виновни за всичко, което се случи. Истинските виновници за създалото се напрежение са политиците, защото тяхната наглост и безотговорност предизвикаха гнева на протестиращите в този ден. Смешни са твърденията, че в тълпата е имало платени провокатори, защото истината е, че на хората просто им писна. Но дори и след всичко, което видяхме, личи пълната неадекватност на политическата класа, която се изцепи, че протестът бил грозен акт, а не мирен, както се надявали. А нима те са очаквали, че след всичките години, в които грабиха и се подиграваха с Българския народ, тълпата ще ги посрещне с  хляб и сол?

Ако все пак искаме да търсим виновни за ексцесиите, това са самите организатори, които определиха едва 15 души, които да съдействат за опазването на обществения ред. Очевидно, както и по-рано писахме, това което се случи е било и тяхната скрита цел, макар публично да го отричаха.

Въпреки всичките критики, този протест обедини млади и стари, работници и студенти. Радваме се,  че разните там партии и политици, които първоначално се надпреварваха да го подкрепят, а след това силно се разграничиха останаха излъгани и не успяха да яхнат протеста. То май именно за това и се разграничиха от протестиращите.

Ние противно на всички останали не смятаме да се извиняваме, защото исканията и гнева на хората са справедливи и твърдим, че политиците трябва да се извинят, а не ние на тях. Настояваме арестуваните да бъдат незабавно освободени и обвиненията срещу тях да бъдат свалени, защото живеем в една държава, която от години подлага на геноцид собствения си народ и се управлява от престъпници. Ето защо е неуместно и цинично хора да бъдат съдени за „явно незачитане на обществения ред и държавата”, след като правов ред и държавност отдавна не съществуват.

Съединението прави силата