Някога България се славеше като страна с образование на изключително високо ниво, а дипломата от български университет бе гарант за знания и умения в дадена област. Тези времена обаче отдавна отминаха. Днес в голяма част от нашите училища учениците тънат в невежество, а пороците, с които се запознават в школото, са много повече, отколкото научените полезни неща. Разбира се, има и изкючения, има останали и добри училища, както и добри преподаватели, които дават всичко от себе си в своята работа, но те са минимален процент.

Преди всичко училището трябва да изгражда личности, да учи подрастващите на патриотизъм, да работи както върху развитието на ума, така и върху физическото развитие на младежите. А уроците, които се преподават, не бива да затормозяват учениците, а да са им реално полезни в живота. В училищата трябва да има столове, в които да се предлага храна, която да бъде както вкусна, така и полезна за младите хора. А университетите трябва да са места, в които да се трупат реални умения и да се подготвят специалисти в дадените области.

Така трябва да бъде, но на практика нещата стоят по коренно различен начин. Ситуацията в страната докара много българи до там, че да мислят буквално за физическото си оцеляване. А учителите със своите мизерни заплати не правят изключение. Точно затова, вместо да влагат всичко от себе си във възпитанието и изграждането на достойни личности, добри членове на нашето общество, често те претупват уроците, а от учениците си искат не да мислят и да развиват творческите си заложби, а да зубрят, да учат наизуст. А когато се появи някой, който предпочита да използва ума си по предназначение, вместо да папагалства, той бива заклеймяван за немирник и хулиган, а успехът му, разбира се, пада.

За нещо като патриотизъм в училищата ни трудно можем да говорим. В учебниците за началния курс се набляга много повече на въпроси като правата на малцинствата, разяснява се как едни от най-светлите български празници били Пасха, Байрам и други подобни. От родолюбието има много по-важни неща, като това да се поместят цигански и турски приказки в учебниците на българските деца. А в часовете по история се преподават лъжи за миналото ни, лъжи, които са обидни, научно необосновано и тотално отхвърлени от историците през последните години. Става дума за фалшивите теории относно произхода ни, които до днес продължават да бъдат тиражирани в нашите учебници като безспорна истина. Също така, всички помним желанието на нашите "управници" да извадят „Аз съм българче” от букварите. Посегнаха и на „Кочо” – имало прекалено много жестокости в него. За Баташкото клане също не се споменава и дума. А има деца, които не знаят кой е Васил Левски, не знаят и кой е Аспарух, но разбира се знаят кой е Азис, както и кой е Найден от „Big Brother”, знаят имената на всички идиоти, които ежедневно облъчват децата с простотията си от телевизионните екрани, но имената на най-големите ни герои са напълно непознати за все повече млади българи.

Вместо в училищата младите хора да получават умения, които ще са им полезни в живота, те биват затрупвани с ненужна теория, ненужни теоритични знания, които няма да им бъдат полезни никога. А за спорт и физическа подготовка да не говорим. Часовете по физкултура ги има само на хартия, колкото да се отбие номера. В часовете, предназначени за физическо възпитание, повечето ученици киснат по кафетата или пък пушат зад училище. А физическата подготовка е нещо изключително важно за младия организъм, подрастващите имат нужда както от интелектуално, така и от физическо развитие.

Храната в училищата също спада в категория „Без коментар” – ядат се хамбургери, вафли, кроасани и други подобни неща. Няма училищни столове, в които човек да седне нормално и на спокойствие да хапне вкусна и полезна храна. На учениците им се предоставя да ядат боклуци и то на крак, тъй като голямото междучасие често едвам стига да се наредиш на голямата опашка пред лавката.

Висшите учебни заведения пък вместо в център на знанието и духовността са се превърнали в търговски центрове. Там се пазарува всичко – влизане в университет, купуване на изпит, на цял блок изпити, а дори и цели дипломи. В България всеки може да си купи диплома от който и да е университет - 600 евро за бакалавър и 800 евро за магистър. За средното образование дипломите вървят по 250 евро. Това са цените на фалшивите дипломи, които по нищо не се отличават от истинските. А ако искаш без учене да завършиш някой нашенски университет напълно легално просто трябва да угояваш ректора редовно или пък да броиш пари на всеки преподавател по отделно, начини много. За жалост, такава е картинката в родното образование.

една дума? Пише се заедно...

Една дума е, да.

Съгласен съм напълно много пъти училищните програми бяха сменяни не за да ги направят по-добри а за да се похарчат пари главно за нови учебници. Вярвам че на хората издавали новите "учебници" трябва да им бъде търсена отговорност.

Всичко е вярно с едно изключение. Никога българските дипломи не са се признавали на запад.Учителите винаги са били ниско платени, но при социализма за това не се говореше. В педагогическите специалности влизаха тези, които не можеха да влязат другаде. И досега сърбаме попарата на социализма, само че болшинството хора не го разбират. Смятат, че понеже от 10 ноември минаха 18-19 години социализмът вече няма нищо общо с образованието. Но това не е така. Докато в образованието не се даде свобода на пазарните механизми образованието ще затъва.

Аз съм сърбала и продължавам да сърбам попарата на българското обазомание, тъй като съм учител.
Столово хранене няма да се въведе повсеместно. Възможно е някъде и в момента да го има.
Програмите, коите се менят ежегодишно объркват учениците от даден випуск.
Нова програма нови учебници. Трябва да има един учебник по предмет от даден учебен клас, а не по 101.
Делегираните бюджети стигат саме в училища с над 400-450 деца. Какво правим останалите?
Но скоро няма да има промяна.